Пропукване на мита! Истината преследва Доган - от 33-а учредители на ДПС днес около него няма никой
Димитър Иванов
https://faktor.bg/istinata-presledva-ahmed-dogan-bil-li-e-izobshto-nqkoga-politicheski-zatvornik-i-jertva-na-komunistite?fbclid=IwY2xjawHpz_5leHRuA2FlbQIxMQABHfbvel8CPa0WmduYHwOKmHLZiEy8lNQ6IQRhNFdlq0ZgfZbpf_u7RGHztg_aem_zslWpgZ2I39EmZkIsy-VkA
Само преди дни ДПС- Москва означи с обилен ваучър в хотел „ Рамада “, зала „ Диаманд “ в столицата 35 години от основаването на партията във Варна. Съвсем неслучайно посоченият за основател и почетен необут на корпорацията Ахмед Доган не участва на тържеството. Сокола не обича датата 4 януари и има комплекс от нея, тъй като през годините съумя да изгони и в профил всички свои съидейници.
От по този начин наречените 33-а учредители през днешния ден е останал единствено той.
4 януари възпроизвежда и други
страхове за политика,
който няколко десетилетия разпределяше порциите в страната по собствен критерий. Рухна митът, че заверата във Варна в дома на Емин Хамди е достоверен акт на свободни от зависимости борци за права и свободи, репресирани от комунистическия режим. Без всякакво подозрение през днешния ден е ясно, че
Движение за права и свободи е политическо ГМО,
основано от Българска комунистическа партия и Андрей Луканов, следено от Държавна сигурност. Четирима от по този начин наречените учредители дружно с боса по-късно се оказват сътрудници на Държавна сигурност. Но днешният ден слага и въпроса на въпросите, който не е задаван до в този момент:
бил ли е Ахмед Доган въобще в миналото политически пандизчия
и репресиран от режима на Тодор Живков? И историци, и наследниците на бившите репресивни служби дължат отговори. Но вместо обективната истина, обществото и електоратът на Движение за права и свободи са жертва на извънредно подла и продължителна имитация.
Още в зората на демокрацията стана ясно, че Доган е бил сътрудник на Държавна сигурност, че е топял и слухтял основно за своите – турци и мюсюлмани. Но този му грях остана надменно неосезаем, тъй като по-късно Меди е легендиран като герой против комунизма, уж наказан за тази си активност, хвърлен в затвора, репресиран.
Всъщност Доган в никакъв случай не е бил достоверен политически пандизчия, а
нелегал, внедрен в средите на изпратените по лагери и затвори същински борци за права и свободи
И в това няма нищо необичайно и нелогично, тъй като в качеството си на сътрудник „ Сава “ в продължение на няколко години той е готвен от секретния отдел „ 05 “ на Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност тъкмо за нелегал, който да бъде внедрен под непознато име и идентичност в някоя капиталистическа страна (приоритетно Турция, б.р.), с цел да шпионира и разузнава. Но вместо в чужбина обстановката постанова „ Сава “ да стане нелегал в Старозагорския, а по-късно и в Пазарджишкия затвор.
За тази му специфична роля съществуват доста обстоятелства, от които може да бъде направено обоснованото умозаключение, че почетният ръководител в никакъв случай не е бил същински политически пандизчия. Последният документиран допир на Меди Доганов с водещите му офицери от Държавна сигурност е от 9 юни 1986 година, когато получава последните публично дадени от полк. Иван Карамучев 200 лева месечна стипендия. Тоест година и половина след приключването на Възродителния развой Доган е траял да бъде
съпричастен към службите и взима пари от тях
След тази дата в архивите на Държавна сигурност няма и ред за младия мъдрец. Службите неизвестно за какво внезапно престават да се интересуват от Доган, без значение че съвсем едно десетилетие са вложили в него. Оказва се част от по този начин наречената Бакаловска група, която сякаш работи против властта, са разкрити, а Доган получава 9-годишнна присъда и попада в пандиза. Малко преди този момент той е създател на разбор за Възродителния развой, който утвърждава като форма на асимилация, но не приема някои от методите на провеждането. Има очевидци, че „ Сава “ самичък прави предложение до Държавна сигурност, че ще бъде доста по-полезен, в случай че е легендиран като политически пандизчия, с цел да разузнава за проектите на незаконната турска опозиция.
По разпоредбите на Държавна сигурност - откакто става зложелател на режима и самичък е прекратил активността си на сътрудник и заплатен помощник, разумно е да му бъде заведена друга разработка като оперативно забавно лице, което се занимава с противодържавна активност и е рисково за сигурността на партията-държава. Но комунистическите служби неизвестно за какво стопират да се интересуват от него и публично не му е заведена никаква разработка. Вместо това се вършат опити Доган да бъде показан като уредник и началник на Майските протести през 1989 година, довели до открит конфликт сред бунтуващи се турци и мюсюлмани с органите на реда.
Всъщност тъкмо тези протести режимът на Българска комунистическа партия употребява като мотив да екстрадира принудително отвън страната „ рискови лица, реакционно настроени “, разчиствайки пътя за бъдеща реализация на своите сътрудници и доверени лица. Ролята на „ пандизчията “ Меди е демитологизирана от спомените на достоверни участници в събитията като починалия дисидент Авни Вели, от политическия пандизчия и началник на незаконната организация „ Дългата зима “ Мохамед Узункъш и политическия бежанец във франция Петър Бояджиев.
За двойствения живот на Доган в Пазарджишкия затвор свидетелстват политически пандизчии, които нямат пояснения за необикновените му изгубвания от килията. Халибрям Ибрям, най-дългогодишният политически пандизчия от средите на турците след Нури Адалъ, споделяше, че когато Доган влизал при тях всички спирали да приказват за политика, тъй като са били уверени, че философът в действителност е клеветник. Думите му бяха доказани неотдавна от щерка му Севдие в изявление за Faktor.bg.
Показателни са и разкритията на починалия режисьор Малина Петрова, която сочи с документи от архива на Пазарджишкия затвор, че през края на октомври и началото на ноември, единствено дни преди да падне режимът на Живков съгласно един документ на затворническата администрация Меди е пуснат в полагащ му се отпуск, а съгласно различен документ по същото време се намира за нарушение в карцера на пандиза. Странно по какъв начин „ най-върлият въстаник “ броди на независимост в София в най-драматичните за режима на Българска комунистическа партия дни. Без пояснение е и фактът, че през декември 1989 година, преди да бъде освободен от пандиза дамата, от която Доган има наследник, получава със съдействието на Луканов гарсониера в София. Едва ли непосредствен на различен политически пандизчия би се радвал по това време на сходен великодушен жест и хуманно отношение от репресивната власт.
Най-голямото пропукване на легендите
към момчето от Дръндар е освобождението му от пандиза на 22 декември 1989 година. Тогава службите следено пускат на независимост избрани пандизчии, като повече от тях са свързани с Държавна сигурност. Зад решетките доникъде на август 1990 година остават рисковите за режима. Службите и номенклатурата на Българска комунистическа партия стартират да постановат Доган като водач и политически лидер, а групировката му като контрапункт на основаните отново от Държавна сигурност националистически придвижвания ОКЗНИ и ОПТ.
Много от тези събития с легендирането на Сокола са документирани от камерата на режисьора Евгений Михайлов, а фрагментите могат да бъдат видени и през днешния ден. До средата на лятото Движение за права и свободи, управлявана от сътрудници на Държавна сигурност към този момент е наложена в обществото. Нелегалът „ Сава “, който е готвен особено за тази роля (това сочат отчети на водещите го офицери, б.р.) следено е оглавил групировката, картите са раздадени, лидерските позиции са заети, Движение за права и свободи става и част от първия либерален парламент. Освободените едвам през лятото политически пандизчии с оперативни хватки са отпратени към Турция, където преди този момент са натирени и фамилиите им.
Без всякакво подозрение през днешния ден би трябвало да се каже, че при започване на 90-те години в 3-те букви Движение за права и свободи са събрани еклектично 2 безусловно противоположни, ценностно несъвместими цели на разнообразни субекти, които имат отношение към основаването на групировката, определяна като „ проклинание за България “(според някогашния министър председател Иван Костов, б.р.). От една страна, в това ГМО е Държавна сигурност, която след рухването на Берлинската стена създава тактика за надзор върху процесите на неминуем преход към народна власт и промяната на собствеността от държавна към преобладаващо частна.
Комунистическите служби са наясно, че поради наследството на Възродителния развой и репресиите близо милион турци и мюсюлмани няма да гласоподават за Българска социалистическа партия, а за опозицията Съюз на демократичните сили. Това значи безапелационна победа за демократичните сили и България да тръгне по пътя на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, т.е.
да излезе от сивата зона на съветското въздействие
За да предотврати този риск, Държавна сигурност и комунистите към Луканов на правилото “турците, в случай че няма да гласоподават за нашите, да не гласоподават и за Съюз на демократичните сили ” основават най-успешния си план - Движение за права и свободи на Доган.
Стотиците хиляди, които стават членове и гласоподаватели на Движение за права и свободи, не знаят нищо за гнусната договорка сред Доган(Сава) и началниците и настойниците му от Държавна сигурност. Те са там за правата и свободите си.
И тъкмо в това е
най-голямото закононарушение на Доган,
доста по-голямо от хилядите доноси, които е писал против свои “приятели ” турци с агентурните си псевдоними „ Ангелов “, „ Сергей “ и „ Сава “, а точно - че след 10-ноември превръща стотиците хиляди жертви в инструмент за осъществяване на мръсните цели на същото Държавна сигурност и наследниците на комунистическия режим. Няма по-цинична подигравка с паметта на жертвите и страданията на цяла една общественост, подложена на жестока принуда. Новата си роля на лидер на тази общественост Доган осребри през годините по най-наглия и безсрамен метод - политически, финансово и морално.
Но по подигравка на ориста през днешния ден обстановката е друга. Доган загуби медийния си и финансов комфорт с разпада на единното му Движение за права и свободи. Той е
в изолираност от гласоподавателите си
От конфликта си с ДОСТ преди години загуби съвсем 200 хиляди почитатели, които повече в никакъв случай не се върнаха към него и мафиотската корпорация, в която бе превърната правозащитната организация. Пеевски с групировката Движение за права и свободи Ново начало нанесе още по-съкрушителен удар. И Доган, и остатъкът от организацията му са в положение близо до будната кома.
Проектът на Държавна сигурност през днешния ден е
в изолираност и от формалната власт в Турция,
която отхвърли да вземе очевидна страна сред враждуващите ДПС-та, без значение, че едно бе управлявано от етнически българин. Всъщност политиците в Анкара постоянно са били наясно, кой е поставил юзда на турците и мюсюлманите в България, както и за какви цели ги употребяват.
Дистанцирането от Доган може да бъде ясно разчетено и от последните две знакови събития. В края на декември на възпоменанието за жертвите на комунизма на Тюкрян чешма в Кърджалийско, президентът на Турция Ердоган изпрати свое обръщение във връзка 40 години от насилствената промяна на имената на турците. Джавдет Чакъров и компания се пробваха да приватизират за свои цели и присвоят за собствен актив думите му. Но един деликатен прочит демонстрира, че посланието на Ердоган не е адресирано персонално към ДПС- Доган. Турският общественик се обръща към „ представителиТЕ на политическиТЕ партиИ “.
Говори ясно в множествено число. Всеки, който познава реквизитите на турския държавен протокол, знае, че от президент до локален властник, когато насочва одобрение по отношение на получена покана, обръщението наложително е поименно към поканилия го, като наложително се загатва институцията, отправила поканата (държава, организация, партия, съответно лице, б.р.), а също така наложително се показва и семейството на титуляра. В обръщението на Ердоган не се загатва нито Движение за права и свободи, нито Доган, нито Чакъров.
На 4 януари за отбелязване годишнината от основаването на Движение за права и свободи, турското посолство в София също показва отдалеченост - показано бе на най-ниско равнище – консултант.
Днес Доган и неговото Движение за права и свободи имат един
голям и същински зложелател – ИСТИНАТА
Тя ще ги преследва непроменяемо и от нея не могат да се скрият. Мълчанието им не е избавление. Предстоят разкрития, които турската и мюсюлманската общественост в България би трябвало сами да осмислят. В противоположен случай ще бъдат ослепителен образец, че са обладани окончателно от Стокхолмския синдром.
